Лемурия/Му несъмнено е съществувала в древните времена. Тя е била родното място на човешката цивилизация. В същото време е и библейската райска градина. Лемурийците са развили и използвали невероятно високи технологии, непознати за нас, но в някои отношения превъзхождащи модерните. Стотици хиляди години назад, преди окончателно да изчезнат, те са пострадали не от една, а от няколко природни катастрофи. Мистичните им принципи са оцелели през вековете и са оказали фундаментално въздействие върху най-влиятелните религии в целия свят.
Името "Лемурия" е дадено от зоолога Филип Латли Склейтер и използвано от привържениците на тази мистификация за обяснение как лемурите които живеят само на остров Мадагаскар и съседните Коморски острови са дошли там и в Индия именно от този контининт, а самитe острови, както и Цейлон, континента Австралия и архипелазите от Великденските острови в Тихия океан и единствените обиталища на гигантския варан - островите Комодо, Флорес и Ринка до тези в Индийския океан са останки от него.
На морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг, са открити пирамида и руини на храмов комплекс. Дали това не са остатъци от отдавна потънал материк? Дали това не са руините на тайнственият Му/Лемурия?
Все още хората не знаят къде се намира континента, но има някои предположения, които са дадени на снимката по-горе. Според Джеймс Чърчуард, Лемурия/Му е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50 000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.
Според различни тайни източници, първата цивилизация е възникнала преди 78 000 години на гигантски континент, известен като Му/Лемурия. Тя е съществувала в течение на 52 000 години. Лемурия била разрушена от земетресения, предизвикани от изместването на земните полюси, настъпило преди приблизително 26 000 години или през 24 в.пр.н.е.Цивилизацията не е достигнала такова високо ниво на развитие като други по-късни цивилизации, но народите преуспели в изграждането на мегакаменни сгради, способни да противостоят на земетресенията. Именно тази строителна наука била едно от най-големите постижения на Лемурия/Му. Образоването било залог за процъфтяване на империята. Всеки гражданин познавал законите на Земята и Вселената и навършвайки 21 години, той получавал солидно образование, а на 28 - ставал пълноправен гражданин на империята.
Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.
Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.
Почти преди една галактическа година( 26 000 години) била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.
Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.
Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).
Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.
Лемурианците били като мислени проекции, без физическо тяло. Това ги правело същества с по-висока вибрация, вибрация близка до тази на Създателя. Техните души слезли на Земята за да изпитат физическата вибрация. Те били доста високи, около три метра. Тяхната кожа променяла цвета си от синьо към червено при смяната на двата сезона. Техните лица били овални и издължени. Очите им били големи. Те дишали чрез кожата си и нямали дробове. Тeмпературата на планетата е била доста по-различна. Първите Лемурианци били двуполови.
Лемурианците дошли от Марс, Плеядите и Сириус. Те може би са по-стари от Атлантидите.
