Атлантида е легендарен остров (архипелаг или дори континент), както и древна култура, чието съществуване и местоположение все още не може да бъде определено. Първото известно споменаване е в диалозите "Тимей" и "Критон" на древногръцкия философ Платон, според който тя е унищожена от природно бедствие (вероятно земетресение или цунами) около 9000 години преди епохата, в която той живее.До този момент съществуват над 200 000 листа научна литература за Атлантида. В нея този мит се приема като измислица или като правдоподобен разказ за наистина съществуващо място унищожено от природните стихии. Според някои учени Платон просто си я е измислил, без да предвиди търсенията, които ще бъдат породени през следващите 2 000 години от историята.
Много предположения има за местонахожденията на Атлантида, но още не е изяснено къде всъщност се намира тя. Някои я поставят на Южния полюс, други на о-в Тера, трети в Атлантическия океан, четвърти в Южна Америка,Средиземно море, Индийския и Тихия океан. Но така и не се разбира кой е прав.. Една от новите и доста подкрепяни тези принадлежи на Е. Цангер, който определя Троя като Атлантида. Сравнявайки с разказа на Платон, Цангер открива изключителни прилики между историите на двете империи. Но дори тази теза все още не е окончателно приета.Антични описания на Атлантида
Платон
Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г пр. Хр. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий”, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Солон явно не е успял да преведе колоната точно и е увеличил размерите на Атлантида и населението ѝ между 100 и 1 000 пъти. Също така е приел времето посочено на колоната като нашата 365-дневна година, което поставя потъването ѝ някъде към 9 000 г.пр.Хр. Египтяните са имали още два празнични календара, ръководени от движението на Луната. Така че е напълно възможно 9 000 г. да се окажат 9 000 пълни лунни цикъла или приблизително 8 300 месеца, което поставя потъването на Атлантида към 1 207 г.пр.Хр.
Според „Критий” древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина, която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)”.
Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна”. Тук живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила пет двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях- Атлас- бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу Кадис, град в южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море”.
Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина- от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.
Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.
Атланти (населението на Атлантида)
Атлантите биват описани като хора със светла кожа, синеоки.Няма данни за продължителността на живота им.Според Платон,били миролюбив и честен народ.Трудели се много и имали блестящ ум.
Други антични описания
Съвременните учени считат, че описанието направено от Платон е по-скоро измислица, но е възможно същината в историята да е плод на смътни спомени за различни събития като вулканичното изригване на Тира. Обаче в античността имало философи, географи и историци, които вярвали, че Атлантида, за която Платон разказва, била истинска.
Философът Крантор, ученик на ученика на Платон Ксенократ, се опитва да намери доказателства за съществуването на Атлантида. Днес възгледите му четем в коментара за Тимей на Прокъл, написан в 5 в. пр. Хр. Прокъл твърди, че Крантор е казал, че е пътувал до Египет и е видял същите колони, описани от Платон, върху които той разчел йероглифите.
Съвременен интерес
С редки изключения, като книгата на Франсис Бейкън „Новата Атлантида“, интересът към Атлантида намаля до към 2000 години след Платон, когато е публикувана Atlantis: the Antediluvian World на Игнаций Донъли. Донъли приема насериозно описанието направено от Платон и се опитва да утвърди произхода на древните цивилизации от тази по-добре развита новокаменна такава.
Едно от научните обяснения, с които се обяснява краят на една напреднала цивилизация. Всички евреи и християни израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Оказва се, че историята е почерпена от по-ранни източници. Такъв мит е разпространен из народите по целия свят. Легенди за Ной, но наричан с различни имена, се среща още във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците, самоанците, бирманците, камбоджанците, маорите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай. Категоризирани като митология, тези изкривени интерпретации на спомен за действително събитие, датирано приблизително по времето, когато Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че този потоп е сложил краят на континента.
Bарненецът Никола Николов е на път да шокира историци и археолози със сензационното твърдение, че потъналата някога Атлантида била по нашите земи. Той проучва стари египетски текстове – стели и папируси, в които открива любопитки, свързани с нашите земи. В папирус Юмилхак според откривателя са описани днешните български земи като родината на Сет – бога на смъртта. Той съпоставя данните със съвременно изследване за това, че Главният инфраконус за въздействие върху земната природа се намира в Източните планини, на юг от Дунав. От Стела Шабака открива, че разделната граница между невидимото Сет и човека Хор е Аян(тида). От древните науки разбира, че Аян(тида) е всъщност главният център между Озирис и Изида за обща връзка с хората. Най-голямото Око, това на Хор, е връзката между човек-създател и човека. На базата на своите търсения Николов проучва каменни плочи от античността. Върху една от тях, намираща се във варненския археологически музей и описана като Посветителен надпис на Херос Карабазмус от II в., открива „Аянтиди из ме“, което в превод разчита като „Атлантиди ние сме“. Паметникът е мраморна плоча с изсечени букви и ритуални рисунки, като в текста е обяснено, че това е послание от ирион, т.е. от говорител (жрец). Обяснението на варненския Индиана Джоунс за произхода на името Атлантида е, че то идва от по-старото Аянтида или от А до Я – Ида (Изида). По-късно се среща като Атлантида, от Ат – кон и Ланд – земя (Земя на коня). Съпоставяйки описанието на тези земи с името Тракия, което забелязва в древни текстове като Ракхива и което в превод на санскрит означава „етерно пространство“ или „небесна твърд на земята“, откривателят е твърдо убеден, че древната цивилизация е била в нашите земи. Такова наименование за Тракия няма в нито един документ освен по нашите земи. След време 59-годишният Николов открива същата символика в евангелските текстове на Библията, където е цитирано „Аз съм Алфата и Омегата“ , което отговаря на „От А до Я“ в Земята на коня, т.е. и в Светото писание се говори за Атлантида, стига добре да се чете. Може би американският изследовател проф. Балард е чел много по-добре от други, защото търси именно тук, в Черно море, Ноевия ковчег и изчезналата Атлантида, казва предизвикателно варненецът Николов. Следва въздишка, с която изразява съжаление за липсата на свръх прецизна апаратура, с каквато американецът разполага за проучванията си.
